Деян Кателиев, основател и съсобственик:
„ПЛАТО“ НИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА МИСЛИМ РАЗЛИЧНО
Би ли споделил какво е „Плато“ ООД?
На първо място е търговско сдружаване на приятели – Деян Кателиев, Кирил Дживджанов, Владимир Юруков и Светослав Янчев – с идеята, че развлекателният велосипедизъм ще стане една от завладяващите страни на собственото ни съществуване. Последва регистрация на „Плато“ ООД, ЕИК 201229452, през август 2010 г. и целият този колебливо-устойчив живот на приключенското и донякъде оспоримо икономически, но продължаващо начинание.
„Плато“ е проект, който ни дава възможност да мислим различно, като разнообразим градския живот и задълбочим познанието си за света и човека. От една страна, това са срещите с велолюбители от други континенти и държави, които винаги са интересни, а от друга страна са многобройните чудни кътчета по нашите земи – имам предвид Източна България, Румънска Добруджа, Турска Тракия, Софийско и поречието на Искър.
Иначе името символизира свръхценността на „платото” като търсена географска форма за веломаршрути, налична по целия описан регион. Логото пък ни свързва със старинната култура на българите, като първообразът е глаголическото Ж и значението му „живѣте”.
Колко души са свързани с дейността на фирмата?
Както споменах, ние сме четирима партньори, поравно от Варна и София. Споделяйки първоначалната идея за проекта, изглежда се позиционирах като движещата сила и така е досега. Освен това съм и лицензиран екскурзовод. Киро, Светльо и Владо имат своите силни и редуващи се периоди на активна дейност, допринасяйки и с много идеи. За целия период сме разчитали и на 5 – 6 сътрудници за изпълнението на отделни задачи, маршрути и велопреходи.
Всички в семейството ти ли са велосипедисти?
Всичките четирима, родители и деца, често сме на велопреходи. Аз и синовете ми от много малки се научихме на едно и също колело, вече над 30-годишна „Пеперудка”, или известната в СССР „Бабочка”. Тяхната майка, и моя възлюбена съпруга, я запознах с колелото като млада 25-годишна госпожица.
Има ли кауза в начинанието ви?
Тук ще дам по-личен отговор и той е „има” – да брандираме „България” на картите на велосипедните дестинации по света като цяло и на картите на дунавските велодестинации в частност. Да достигнем с маршрути до дълго пренебрегвани и занемарени райони по нашите земи и да покажем, че те са изключително атрактивни, когато си с велосипед – заради пространството, заради лекотата, спокойствието, суровите артефакти и автентичните хора. Повечето от тези места в Лудогорието, Герлово, Добруджа (и българска и румънска) са наистина непознати и им помагаме да станат видими велодестинации.
Безкрайно важно за нас е създаването на среда за децата – да колоездят, да се чувстват свободни и в безопасност, да приемат колелото като малко неудобно, но много полезно допълнение на тялото.
Кой е най-дългият ви маршрут?
Това е проучваният повече от 2 години и създаден за сезон 2019 веломаршрут Букурещ – Варна – Истанбул, 1000+ км. Преминаването му се „замрази” след настъпването на ковид кризата. От днешна гледна точка няма ясно бъдеще за подобно начинание.
Имате ли любимо място или отсечка?
Пречупено през сантименти, бих казал село Николаевка, Варненско, където всеки ден облаците идват от морето, а водите се оттичат към Дунав, платото, езерцата и по Суха река. Обичам да карам там и да се връщам към началото, за да търся нишани. Иначе най-високо ценя местата, предлагащи хармония между дива природа, птици, култивирана среда, древно човешко наследство и настоящи живи селища с елементи на традиционализъм, интересна кухня и музика.
Какво въодушевява клиентите ви най-много?
Възможността да се докоснат до подобно разнообразие и чувството, че са направили невероятен избор с нас – най-вече заради лекотата на общуването със заобикалящата ги среда. Панорамите край Черно море, Дунав, каньоните на Лудогорието и Добруджа, пейзажите на Стара планина могат да бъдат наистина вдъхновяващи.
Колко души обикновено сте на велопреход?
Като веловодач имам задръжки в максималния брой до 13 – 15 участници, иначе водя и индивидуални колоездачи.
Много европейски велотуристи се насочват на изток. Докъде си стигал в тази посока?
Да, това е вярно. Като цяло движението през България е преобладаващо еднопосочно. Иначе с колоездене стигнах до Амасия, място на 300 км източно от Анкара. Там се сблъсках фронтално с иранското културно наследство. Амасия е бил градът на географа Страбон и столица на Понтийското царство, в чиято територия е влизала и Варна (Одесос).
Не мога да не попитам как ви засегна ковид пандемията и как ще повлияе на бъдещето според теб?
В продължение на предния въпрос тук ще спомена, че ако не се беше случила пандемията, през 2021-ва от май до юли щях да съм на велосипеден тур „Пътят на коприната” от Пекин до Душанбе в Таджикистан като част от екипа на канадците TDA Global Cycling.
През 2020-та нямах нито един многодневен велопреход с чуждестранни гости. Т.е. настъпиха промени в битието ми, което все още не се е отразило на съзнанието. Все пак разпространението и глобалния отговор на тази заразна болест е епохално събитие от съвременната ни история, което, за съжаление, все още е актуално.
Съмнявам се, че скоро ще имаме подобен шанс като поканата от американците Biketours.com да участваме в B2B-срещата AdventureNEXT Balkans 2016 в Охрид, организирана от АТТА (Търговската асоциация за приключенски туризъм). Подобно доверие на живо няма как да се компенсира с онлайн срещи от типа „самореклама от екрана”.
За сметка на това велотуризмът стана пò видим в България както за българите, така и за институциите. В опита ни да се приспособим получихме изненадваща подкрепа от фондация „Америка за България”, а и жест за сътрудничество по Националния велосипеден план, координиран от Българската асоциация за алтернативен туризъм.
И все пак как да разбираме Велоуикенд?
Това е уебсайтът ни от 2012 г., който сега обновихме изцяло. Стремежът е да провокираме интерес към многодневна активна почивка на велосипед, която представлява някакво физическо предизвикателство, но по-важното при нея е наличието на време за личностно обогатяване и душевна наслада. Пожелавам на всеки дръзнал да посвети лично време да има възможността да преживее „вело-тримерене”* поне веднъж в годината.
Въпросите зададе Васил Тоновски
* Тримерене – от гр. „тридневие” , използвано за тридневен пълен пост само на вода.